Днес ще продължим разходката си из красивата долина на река Дунав – Вахау. Стъпиш ли тук, в земите на Нибелунгите, те връхлита буря от исторически факти, средновековни замъци, приказни църкви и абатства, очарователни селища, райски зелени хълмове, витруозно накатерени по склоновете лозя, малки изби, чудесно вино, сладко от кайсии… И основното – главният импулс, причина, фактор или…както искате го наречете, за да се „случи“ всичко това – река Дунав!
Още по темата: Вахау – песен за Нибелунгите, Дунав и хубавото вино! /Част 1/
Вахау е микс от древни селища, съвременни градове и невероятни усещания, всичко това подредено като перлена броеница по поречието на Дунав. След като гостувахме ексклузивно в едно много специално място – замъка на последния император на Австро-Унгария – Персенбьог, днес е време да посетим едно от най-известните абатства не само в Авсрия, но и в Европа – Абатство Гьотвег.
Още по темата: Персенбьог – замъкът на последния император (Вахау, част II)
В Средна Австрия, сред характерния пейзаж на Вахау и район богат с паметници на християнската култура, намираме едно невероятно място и истинско културно-религиозно богатство – Гьотвег Абатство. Бенедиктското абатство било основано от Сейнт Алтман, владика на Пасау през 1083 година.
През 12 век Гьотвег става известен манастирски център с монашески училище и библиотека. През 1718 година старото абатство е разрушено от пожар и на негово място започва съзидание на новото грандиозно религиозно средище. Комплекса на абатството е било конструирано в синхрон с бароковата архитектура от Лукас фон Хилдебранд в 18 век.
Бенедиктските монаси и днес се молят и работят на хълма Гьотвег. Те следват правилата на Бенедистския орден ревностно. Това свещено място е отворено за всеки – за тези, които искат спокойствие , за пътешественици и за тези, които търсят усамотение и себе си. Отворен за търсещите спокойствие. Гостите на манастира могат да разгледат безценните му богатства и да се насладят на приказната панорама над добината Вахау, която се разгръща от терасите му.
Интериорът на църквата е формиран от 3 готически църкви от миналото, обединени в последствие в единен бароков ансамбъл. Стените и олтара са богато декорирани. Бенедиктинският орден е най-старият западен католически орден.
За година на неговото основаване се приема 529, когато Св. Бенедикт Нурсийски приема монашеството.През 13 век възникват нови, бързо развиващи се ордени – тези на доминиканците и франсисканците и се променя структурата на европейското общество, което предопределя началото на упадъка на ордена на бенедиктинците. Още повече се засилва този процес на упадък в хода на Реформацията и секуляризацията през 18 век.
През 19 век започва възраждане на ордена, което продължава и през 20 век. Импулси за развитието на ордена в Новото време става дейността на братята от ордена в областите на изучаване на средновековната литература, музика и живопис, а също и тяхната мисионерска дейност в Африка и Азия.
През 1893 г. папа Лъв XIII обединява всички бенедиктински манастири и конгрегации в Бенедиктинска конфедерация. През 2004 г. Бенедиктинската конфедерация се състои от 21 конгрегации и 6 независими манастира.
Основно бенедиктинците се занимават с молитви, интелектуални занятия, религиозно изкуство и мисионерска работа. Девиза на ордена: „Моли се и работи“.
Абатството разполага с библиотека от 1 300 000 книги и ръкописи, и с това си безценно богатство се нарежда сред едни от най-ценните в света. Притежава също колекция от религиозни гравюри, монети, антики, музикални ръкописи и експонати по естествена история.
Абатство Гьотвег наистина е много красиво място и не ти се тръгва от хубавата му вътрешна градина, нито от панорамните тераси, представящи сякаш на безкраен монитор богатствата и красотата на долината Вахау. Препоръчваме ви да посетите това място. Специално е!
текст и снимки: Валерия Симеонова