Галерията Уфици е безспорният шедьовър в окръжността от световни галериии и по общо мнение това е една от най-значимите картинни галерии в света. Тя не само е една от най-старите в света, но и притежава една от най-ценните и недостижими колекции. Понякога я наричат „хранилище на Ренесанса“ и с пълно основание, защото тук са най-прочутите и ценни творения от периода на Възраждането. Проектирана е през 1560 г. от архитекта Джорджо Вазари за великия княз Козимо де’ Медичи, а е построена през 1581 г., по искане на Франциско де Медичи, сина на Козимо I. Синът успява да реализира идеята на баща си. Медичите са тези, които с меценатството и отличният си „нос“ за изкуство превръщат Флоренция в люлка на Ренесанса. Противоречиви или не, династията на Медичите ще остане завинаги в световната история, най-вече със създаването на Уфици. Който е имал удоволствието да посети галерията знае, че в нея има само и единствено шедьоври. Няма посредствено или неизвестно платно.
Оригиналният дизайн на сградата на галерията е на известният Джорджо Вазари, един от водещите художници и архитекти на 15-16 -ти век. Неговият проект за музея Уфици е доста стратегически и планиран така, че сградата да свързва Двореца Meдичи с река Арно, през моста Ponte Vecchio/стария мост/, известен още и като златния мост. Първоначално Пространството е била предназначено за офиси и да бъде домакин на бюрократичните срещи за различните магистратите, упълномощени да събират изкуство. Галерията е построена бързо, въпреки незначителни трудности и значителни социални събития, които бушуват в района.
The Palazzo Уфици събира под един покрив административните офиси, Трибуналът и Държавния архив. С течение на годините, допълнителни части на двореца се превърнали в единен ансамбъл с място за много от картините и скулптурите, събирани векове от двора на на Медичите. Според Вазари, който не е само архитект на Уфици, но и автор на бележки за живота на художниците, публикувани през 1550 и 1568, художници като Леонардо да Винчи и Микеланджело „се събраха в Уфици за красота, за работа и за почивка.“
Анна Мария Луиза, последната наследница на Медичи пише в завещанието си: „всички галерии, картини, статуи, библиотеки, бижута и други ценности на Медичите да не бъдат отчуждавани или изнасяни извън столицата или територията на Великото херцогство за благото на народа и за стимул на любопитството на чужденците“. Така съкровищата на Медичите и тяхното културно наследство остават завинаги във Флоренция. Галерията е била отворена за посетители още от шестнадесети век, а през 1765 г. официално е открита за обществеността.
Днес Уфици е един от най-популярните туристически забележителности на Флоренция. В разгара на сезона (особено през юли), времето за чакане може да бъде над седем часа, защото наистина цял свят се изсипва за да види уникално богатата колекция на Уфици. Ето защо ви препоръчваме да направите он-лайн резервация, която ще ви помогне бързо да преодолеете огромните опашки.
Ето само някои от платната и авторите, които могат да бъдат видяни тук:
Джото – The Ognissanti Madonna, Badia Polyptych
Симоне Мартини – Благовещение, Annunciation with St. Margaret and St. Ansanus
Паоло Учело – Битката за Сан Романо
Пиеро дела Франческа – Диптих на дук Федерико да Монтефелтро и дукеса Батиста Сфорца на Урбино
Фра Филипо Липи – Мадона с дете и двама ангели
Хуго ван дер Гус – Триптих Портинари
Леонардо да Винчи – Кръщаването на Христос, Благовещение, Поклонението на влъхвите
Пиеро ди Козимо – Персей и Андромеда
Сандро Ботичели – Примавера, Раждането на Венера, Клевета и др.
Албрехт Дюрер – Поклонението на влъхвите
Микеланджело – Дони Тондо
Рафаело – Мадоната с щиглеца, Портрет на папа Лъв X, Автопортрет, Млад мъж с ябълка
Тициан – Пролет, Венера от Урбино
Пармиджанино – Мадоната с дългия врат
Караваджо – Бакхус, Пожертването на Исак от Авраам, Медуза
Дучио – Rucellai Madonna
Списъкът с шедьоври е наистина дълъг. Но за да го видите и да преживеете Ренесанса с безценното богатство на Уфици, е добре да послушате съвета ни за он-лайн резервации на билети. Имаме и друга идея – в последният си хитов роман „Ад“, Дан Браун поставя част от действието във Флоренция и в коридорите и залите на музея Уфици, което превръща романа в интересен преразказ за това уникално място. Очакваме и екранизацията му.
