И все с надежда бяха дървесата
лъчи над тях ден слънчев да пророни,
но в тъмна нощ бе празник в небесата
и сняг обсипа голите им клони.
Замлъкнаха те, в горка скръб замрели,
под бремето на новите одежди –
на бляновете в сетний час съзрели
безплодьето на своите надежди.
Димчо Дебелянов – „И все с надежда бяха дървесата…“
