Нека да продължим нашата разходка из очарователна Флоренция. След първата част, следва и нашето продължение…
Медичите са на власт и Козимо Медичи и Лоренцо Медичи завинаги ще запишат имената си в световните анали на Възраждането. За следващите повратности от съдбата на Флоренция можем само да споменем от реверанс към историята – през 1494 г. първият период от управлението на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление, замирането на клана на Медичите и изкачването през 1737 г. на Францис Стефан, дук на Лорейн и съпруг на Мария Терезиа. Това е периода, в който Тоскана е присъединена към територията на Австрийската корона.
Почти век след всичко това, по земите на италианците възниква една интересна дилема – коя да е столицата? Флоренция измества Торино и става столица през 1865 г., като става седалище и на първия държавен парламент. Само 6 години по-късно столицата е преместена в Рим. По време на Втората световна война градът е под немска окупация за една година, но културни паметници са спасени от разрушение и разграбване. Но от всичките тези стотици години няма следа и определено не е интересно да се говори. Времето от 14 до края на 17 век, разцвета на Флоренция, подарил на човечеството най-великото творение – Ренесанса е онова чудо, което е придало безценната атмосфера на тосканската столица и днес.
Там, където започва най-стремителното израстване на човешкия дух. Там, където прогресът, човешкият гений и талант ще полетят, за да променят историята на човека така бързо, както никоя друга епоха до онзи момент не е успявала. Във Флоренция и околностите са родени и са се изявявали велики умове и творци – Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Данте Алигиери, Джовани Бокачо, Сандро Ботичели, Джото, Донатело, Америго Веспучи, Николо Макиавели и много много други, кой от кой по-изявен и значим в различни области на познанието и изкуството.
Италианците казват, че „Italia e bella“, a „Toscana e molto bella“. И имат пълното основание да го твърдят, защото с прекрасните си пейзажи, богата история, стари традиции, недостижима култура, хубаво вино, вкусна кухня, Флоренция си е една магия от вековете!
Забележителностите на Флоренция са безчет. И въпреки, че много е писано и говорено за тях, не можем да ги подминем и да не се разходим из плетеницата от изисканост, стил и култура на тосканската столица.
Златният мост. Той има и друго, по-популярно име – Понте Векио. Вече повече от 8 века не спира да пръска злато и да свързва криволичещите пътища на историята от двете страни на река Арно. Първоначално на моста се заселили касапи, а след тях още бакали, ковачи, обущари. През 1591 г. Фердинандо I нарежда всички да напуснат моста, освен златарите. Оттогава до днес това е място, на което се предлагат злато, бижута, най-скъпи часовници. Любимо място за разходка и съзерцание на красивите състояния на тосканското небе. А може да закачиш и катинарче за любов, за да я заключиш и тя да не избяга никога от сърцата!
Прекосяваме Понте Векио и пред нас се разгръща средновековната ренесансова приказка – Плаца де ла Синьори и невероятния Палацо Векио. Векио означава стар и той наистина е точно такъв – стария дворец, на който времето само добавя принадена културна и историческа стойност. Наричат го също и Двореца на Лилиите, взаимствано от емблематичния знак на града. А кулата, със своите 94 метра, гордо се извисява и е видима от всички краища на Флоренция. Това е самото сърце на града и в продължение на столетия е било сцена на публични речи, церемонии, срещи, бунтове и екзекуции. Има и още една причина, поради която наричат този дворец стар. Той е резиденция на управителите на Флоренция до XV в., когато Медичите се преместват в Палацо Пити на отсрещната страна на реката. Но за него…в трета част!
На площада, под открито небе, като в един очарователен музей е представена една скулптурна група, която е известна в цял свят. Давид на Микеланджело, скулптурите на Адам и Ева, фонтанът на Нептун, паметникът на Козимо I Медичи, скуппторната група в колонадата срещу двореца и пред входа на галерия Уфици… Това всъщност са най-прочутите скулптори в света!
Влизаме в двореца, който е отворен за посещения и достъпен за снимане. Удоволствието е пълно! Самият дворец е Ренесансово красив и достолепен – обсипан с шедьоврите на Микеланджело, Ботичели и други майстори, възпяващи тържеството на човека и древната красота на естествената му голота и стремления.
Започваме обиколката си със Залата на петстотинте. И тук историята се намесва в мислите със своите любопитни подробности: Леонардо да Винчи имал поръчка да изрисува на една от стените на тази зала „Битката при Ангиари“. По същото време на отсрещната стена Микеланджело трябвало да нарисува „Битката при Кашина“. В крайна сметка и двете творби не видели бял свят. Микеланджело успял само да подготви картоните, от които щели да се нанесат на стената основните фигури. Картоните били унищожени по-късно по време на гражданската война. Леонардо пък решил за използва нова техника, а и бил противник на войната и затова работата по тази творба хич не му споряла. В крайна сметка той се отказал от нея. Изкуствоведи твърдят, че ако е била завършена, щяла е да бъде най-великата творба на Леонардо. Но… В Залата на 500-те, на мястото, където трябвало да има шедьоври на Леонардо и Микеланджело, днес има фрески на Джорджо Вазари.
Няма спор, че историческо-криминалните романи на Дан Браун са превзели аудиторията, а и мен, включително. Особено последното му издание „Ад“, чието действие се разиграва основно във Флоренция и тук – в Палацо Векио. И трескаво търсим къде са заветните думи – „Cerca Trova“. В началото на 2012 г. италиански учени обявиха, че са открили останки от прочутата фреска на Леонардо да Винчи „Битката при Ангиари“ точно под „Битката за Марчано“. Предполага се, че Вазари, който бил изключителен почитател на Леонардо, вероятно е оставил знак към скритата под творбата му фреска на да Винчи – именно с думите „Cerca Trova“. Ето ти мистерия, разкрита едва преди година!
Не, няма да спрем до тук! Ще продължим фиорентинската си разходка и в част 3…
текст и снимки: Валерия Симеонова
