„Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде“

Всеки уважаващ себе си жител на Милано, таксиметров шофьор или не, знае местоположението на Леонардовата Il Cenacolo („Тайната вечеря“), една от най-прочутите фрески в света, скрита в готическата църква „Санта Мария деле Грацие“. В нея Леонардо е уловил пълния с емоции момент, в който Иисус казва на учениците си, че някой от тях ще бъде неговият предател.

Да Винчи рисува „Тайната вечеря“ на суха стена. Стенописът не може да бъде променян докато художникът твори. Поради тази причина Леонардо прави замазка на каменната стена със слой от борова смола, гипс и цимент, и тогава започва да рисува с темперни бои. Поради използването на този метод, стенописът не устоява на времето много дълго. Скоро след завършването му той вече има признаци на разрушаване. Да Винчи започва работата си по стенописа през 1495 и го завършва през 1498 — но не работи постоянно само по него през този период.

Реставрацията на фреската предизвика толкова спорове, колкото и тази в Сикстинската капела, като някои историци твърдят, че и малкото оцеляло от оригиналната картина или цветове, е било преинтерпретирано или погрешно интерпретирано твърде старателно във времето от безброй реставратори (от 1726 г. са извършени седем реставрации); други я приветстват като важно постижение на търпението и вещината.

Няма спор, че това е една от най-хубавите творби на Леонардо, човекът, който с всяка мазка на четката разкрива „стремежите на душата“. Той търси с години измежду градските престъпници някой с лице на Юда; резултатът, както заявява историкът на изкуството Джорджо Вазари, е „самото въплъщение на предателството и безчовечността“.

Ето какво разказва по този повод Паулу Коелю в своята книга „Демонът и сеньорита Прим“:

„Замисляйки своята картина „Тайната вечеря“ на Христос и учениците му, Леонардо да Винчи се сблъскал с една голяма трудност: трябвало да нарисува Доброто, въплътено в образа на Христос и Злото – в лицето на Юда, приятеля му, който по време на тази вечеря решава да го предаде.

Леонардо прекъснал работата си по средата, за да намери най-подходящите за тази цел модели. Не след дълго, докато слушал някакъв църковен хор, той открил в едно от пеещите момчета съвършеният образ на Христос. Поканил го в ателието си и възпроизвел чертите му в етюди и скици.

Изминали три години. „Тайната вечеря“ била почти готова, но Леонардо да Винчи все още не бил намерил подходящ модел за Юда. Кардиналът, който отговарял за църквата, започнал да го притиска, настоявайки да завърши колкото се може по-скоро фреската.

След като търсил дни наред, художникът намерил в една канавка преждевременно състарен младеж – мръсен, дрипав и пиян. Макар и трудно, склонил помощниците си да го доведат в църквата, понеже нямал време да прави скици. Просякът бил пренесен дотам, без дори да разбере: помощниците го придържали прав, а Леонардо пресъздавал контурите на жестокост, грях, егоизъм, така ясно открояващи се върху това лице.

Когато привършил, просякът — вече поизтрезнял — отворил очи и като видял платното пред себе си, казал с почуда и тъга:
– Вече съм виждал тази картина.
– Кога? — попитал изненадано Леонардо да Винчи.
– Преди три години, когато още не бях изгубил всичко. Тогава пеех в един хор, животът ми бе изпълнен с мечти и художникът ме покани да позирам като модел за лицето на Христос…“