Защо ги отнемат ли? Защото вече редица книжни поредици от не едно или две издателства останаха недовършени. Така целия труд по издаването на първите една или повече книги отива на вятъра, тъй като се губи мотивация за четенето на история, която знаеш, че е недовършена и предстои разочарование.
Вероятно причината за прекратяване на издаването на книги от поредици е по-малкото търсене или промяна в политиката на съответното издателство. Може само да предполагаме, тъй като изключително интересни книжни поредици остават „до никъде” на българския пазар. Те биват отнемани от тези читатели, които са и техни почитатели. Това са същите хора, които оказват доверие на издателите, влагайки средства и време, за да започнат ново книжно приключение, чийто край и брой книги е често неизвестен. Редно ли е да се ощетяват точно тези хора? Когато подобни прекъсвания станат практика, читателите само се отдръпват и не е чудно, че вече много от тях очакват една поредица да приключи преди да си вземат всички томове. Получава се омагьосан кръг – издателите спират книги, тъй като не се купуват, а читателите се въздържат да го правят, тъй като губят доверието си към издателствата и е неизвестно дали всичко ще бъде публикувано.
Много често дългите поредици са свързани с научна фантастика или фентъзи. Точно затова издателствата, които са се наели да издават подобен род литература, трябва да са наясно, че читателския кръг не е огромен, но пък затова е верен. Наблюденията са ми, че който се е запалил по фантастичната литература, остава неин почитател и за в бъдеще. В разрез с представата, че това е „детска” литература, в този тип книги има много истини, които засягат човешкото общество и начин на живот. Научната фантастика може да даде знания, които обикновено са достъпни на професионалните учени и да породи увлечение към науката. Фантастиката е литература, която разширява кръгозора, развива въображението и дава възможност да преживееш иначе невъзможни приключения.
Какво се получава всъщност? Дадено издателство пуска някоя и друга книга от нова поредица. Запалват се по нея определен брой читатели, очаквайки продължението с интерес. Ако се продава – добре, но ако се забавят приходите – точка. Това, че някои от читателите не са се отказали от четенето или са отложили покупката на първата или поредната книга, не се взема предвид. А факторите, които могат да повлияят са най-различни – цената, недостатъчно време за четене, отлагане за по-нататък, тъй като сега четеш друго и т.н.
Трудно е да се каже дали една поредица е силна или слаба, когато е недовършена. Особено в по-дългите има силни и слаби книги. Често се случва някои да са увлекателни и да нямаш търпение за следващата или да са скучни и да ги дочиташ само, за да разбереш какво се случва по-нататък. Нормално е не всички издания да са на еднакво високо ниво. Но, когато започнат една история, в повечето случаи читателите биха искали я завършат, макар че сигурно има и други мнения.
Смятам, че когато дадено издателство вземе решение да вложи средства и труд в издаването на една поредица – започне ли я, трябва да я довърши докрай. Разбира се, винаги могат да се появят обстоятелства, когато писателят си отиде от този свят или издателството фалира. Но дори и тогава може да има решение. Всичко друго от гледна точка на читателя-почитател, е непростимо. Колкото и непроследими да са такива сметки, издателство трябва да прецени рисковете и ако реши да се захване с издаването на една поредица, да си свърши работата докрай. Винаги има начин. Може да се помисли за някакъв вид абонамент, електронно издание или друго. Но, когато се дава „обещание”, е редно да се изпълни.
Ще кажете – прочете книгите на оригиналния им език. Но в този случай се сещам за делото на св. св. Кирил и Методий и техните ученици. Какво ли би станало, ако бяха решили, че няма нужда си правят този труд. За мен е важно да чета на български език книгите, които предпочитам, дори по превода да има забележки. България има собствена култура и език. Не мисля, че целта е книгите да се превърнат в част от една елитарна кулура и да са достъпни за малцина. Предпочитам, когато прочета една книга, да мога да я коментирам с приятели, да мога да я препоръчам или споделя. Нали това е една част от работата на бългаските издателства – да представят на български език чужди автори. Ако ще ги четем в оригинал, за какво са ни посредници. Какъв е смисълът и удоволствието да започнеш да четеш една поредица от книги на български и да приключиш на друг език.
В крайна сметка, когато е ощетен читателя, е ощетен и издателя. Вече имам цял списък с автори, които смятах да започна да чета, но докато го направя поредиците ги спряха. Защо да започвам нещо, което ще ми донесе разочарование? Дори закупени вече книги стоят на рафта в къщи и ги подминавам, защото знам, че историята е недовършена – изчезва желанието за четене. Докато издаването на всички поредни книги може да запали нови читатели с времето, започнатото и недовършеното води до продажба на издания на безценица, които после никой не чете.
Тогава какво може да се направи? Хората са го казали – давай и ще получиш, и бих добавила – отнемай и ще загубиш. Да споменем отново светите братя Кирил и Методий и техните ученици, които създават глаголицата и кирилицата. Тяхната дейност не е самоцелна. Желанието им е чрез създаването на славянската азбука и огромния преводачески труд да могат славянските народи, в това число и българския, да четат и пишат на езика, който разбират и използват. Целта е знанията, достъпни на малцина високообразовани и знаещи чужди езици, да бъдат достъпни за мнозинството. В основата на тяхното намерение е разпространението на християнството и православната вяра, но това не прави делото им по-малко значимо. Понякога се случва да влагаш труд, който не се възнаграждава веднага. Известно е, че доброто се връща по един или друг начин. Вие, издатели, решавате дали да сте просветители или прости печалбари. А читателите се надяваме на нови и интересни книжни поредици, които ще проследим от начало до край.
Честит празник на славянската писменост и българската просвета и култура!
текст: Силвия Аризанова
