Когато се родила идеята и започнало конструирането на парк „Гюел“ през 1900 година, Барселона вече била модерен и космополитен метрополис, с икономика базирана на силата на индустрията и население над 1 млн. души. Нейните крепостни стени били разрушени половин век преди това и новият град изживявал своето бурно развитие, съгласно новия си градоустройствен план, изработен от инж. Илдефонс Серда. След приемането му и особено след 1860 година градът се радвал на своя истински разцвет. Това бил най-големият и амбициозен подобен план за XIX век в цяла Европа.
Особено интензивно е нарастването на Барселона през втората половина на същия век. Централният район се обособил като буржоазна зона, появили се много нови фабрики и заводи, изградили се множество комуникации, появило се население и в околностите на града, привлечено от силното му икономическо развитие.
Световното изложение от 1888-ма година доказало на Европа и на света, че Барселона е един индустриален метрополис, с много добри социално-икономически връзки. И още нещо важно – Каталунската столица демонстрирала изключително развитие в областта на архитектурата и изкуството. Постепенно разцъфвало търсенето на нови артистични изказни средства и език, които да презентират този нов градски живот. Ето защо модернизманамерил бързо почва тук и достигнал значими върхове и успехи. Именно в тази атмосфера, в този въздух на съзидание и растеж се появили неслучайно шедьоврите на едно име, което ще остане завинаги в световната история на изкуствата – Антонио Гауди. В сърцето на Барселона могат да бъдат видени редица негови въздействащи творби, но най-мащабният и впечатляващ негов проект остава парк „Гюел“.
Предприемачът Еузеби Гюел поверил на Гауди плана за създаването на град градина за богати фамилии в големия имот, който той притежавал в зоната, позната като Монтаня Белада. Локацията на това място била уникална, то било не само с отличен чист въздух, но имало и най-прекрасната гледка към морето и към Барселона. Ето защо Гюел искал да пресъздаде резидентен тип имоти в британски стил – затова и използвал английското наименование „парк“. Нарекъл го на свое име.
Връзката между Гюел и Гауди, която се зародила покрай съвместната им работа не била само между артист и клиент, тя била и истинска история за приятелството. Гауди така екзалтирано и всеотдайно приел идеята и възложения му проект, че се отдалечил от всички, затворил се в своята креативност и дълго работил върху него. Без съмнение е успял да създаде нещо невиждано, защото днес туристи от всяка точка на земята прекосяват разстояния, за да видят и се докоснат до приказната магия, наречена „Гюел“ .
Гауди бил не само брилянтен архитект, познавач на формите, изчисленията и математиката, но и работел свободно с техническите нововъведения, прекрасно владеел всякакви видове форми и обработка на материали. Но от друга страна той е бил и човек на изкуството, артист който създавал творби, изпълнени със символика и контрапункти на съществуващите нагласи в архитектурата от този период в Европа. Гауди давал практични решения за тривиалните елементи в архитектурата – планиране на пътеки, пространства, проектиране на водни системи, но в този случай те са преди всичко изкуство.
Гюел прозрял по-добре от всички значението на стила на Гауди, разчел гениалността му. И двамата имали силни хуманистични възгледи и били много религиозни. И Гюел, и Гауди са участвали в планирането на бъдещия резидентен комплекс и неговите странни смесици от различни стилове и знаци. В парка има много интерпретации и символика – той има връзка не само с класическия гръцки стил и с християнските традиции, но и с историята на Каталуния. Последното е съвсем закономерно, защото и двамата били отявлени каталунски патриоти. Колонадата, с нейните 86 колони в дорийски стил, е пълна с детайли, с интересни фигури на гаргойли (водоливници), изненадващи скулптури и изделия от мозайки, фонтани с формите на змии, гущери, дракони, саламандри, заплитащи се една в друга змии… Една от най-любопитните подробности е, че всички керамични елементи в парка са направени от натрошени остатъци от плочки, които са били докарвани преди близо век от бунището на Барселона.
В началото проектът стартирал динамично, но постепенно реализирането на парка ставало все по-трудно, защото теренът бил доста сложен, което водело до затруднения в транспортирането на необходимите материали. В крайна сметка били построени само две от 60-те проектирани къщи. Осъществяването на идеята се оказало много скъпо и трудно, затова през 1914-та година Гюел го замразил. Скоро след това той починал, а неговите наследници предложили на градското управление да го превърне в обществен парк. Предложението било прието и през 1922 „Гюел“ отворил врати не само като публичен парк, но и като един истински музей на открито. В момента той е съкровищницата на Барселона и е истински магнит за посетители от цял свят. През 1984 г ЮНЕСКО го провъзгласява за Паметник на културата и го взема под своя егида и защита.
Тази феерия от цветове, форми и уникалност трябва да се види. Но също така и трябва да се планира кога точно, защото буквално цял свят се изсипва, за да почувства магията на Гауди или дори само да докосне водата, която се излива от керамичния гущер, превърнал се в символ на модернизма и на Барселона. Добре е да резервирате билети от предните дни, с конкретен час на влизане, защото монументалната зона, с най-красивите и ефектни детайли е с ограничен достъп. На всичкото отгоре японските групи са трудно преодолимо препятствие… Но си заслужава усилията, повярвайте на IN LIFE! Парк Гюел – едно уникално богатство на форми, цветове и усещания.
