На 29 юни Българската православна църква почита паметта на светите равноапостоли Петър и Павел. Църковният празник е извествен още и като Петровден. Двамата апостоли, които били ревностни разпространители на християнството, претърпели много страдания и гонения и били наречени „първовърховни престолници и вселенски учители“.
Петър – беден рибар от град Витсаида край Галилейското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи. Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 г. заедно със сподвижника му Петър са разпънати на кръст от император Нерон в Рим.
В народния календар Петровден се предшества от Петровите Заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се приготвя младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи – обикновено през първата половина на деня.
В представите на българския народ двамата апостоли се възприемат като братя, от които Петър е по-младият. Някъде се смятат и за близнаци. В иконографията Свети Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки – петровки. На някои места те се раздават като помен за починали деца.
Над 170 000 българи празнуват имен ден. Петър, Павел, Камен, Кремена, Павлин, Павлина, Патриция, Петрана, Преслава, Петя, Пепа, Полина имат повод да почерпят в деня на светите апостоли Петър и Павел, чиято памет Църквата отбелязва на 29 юни.
Денят се отбелязва като празник на градовете Павликени и Лясковец.
