На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).
Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица. Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.
В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:
– Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?
Епифаний отговорил:
– Виждам, отче свети, и се ужасявам!
Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.
По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника „Покров Богородичен“.
Предполага се, че той е честван от гръцките православни църкви през ранното Средновековие, но по-късно е забравен или забранен. Празникът е въведен от киевския княз св. Андрей Боголюбски ок. 1164 г., когато той построява една от най-красивите руски църкви на Нерл във Владимир и я нарича на Покров Богородичен. От Руската църква празникът e заимстван в Българската църква през 19 век. Много православни църкви и манастири носят името на Покрова на Пресвета Богородица. В България съществува и фондация Покров Богородичен.
снимка: pravmir.ru
