Световната Ренесансова култура и изобщо световната култура щеше да е бедна без едно име – това на нежния художник и посланик на Негово Величество Човека – Рафаело. Той е роден на днешния ден, на 6 април през 1483 г. и това е повод да си припомним за него и гениалното му творчество.
У всеки от нас в годините е останал образа на Мадоната или фреските от прочутата Атинска школа, както и много други сюжети, които гениалната му четка ни е завещала.
Рафаело Санцио да Урбино, повече известен като Рафаело Санти е роден във Умбрино, но развитието му се случва във Флоренция. В това също има своята закономерност – та нали именно тосканската столица е люлката на Ренесанса, дала на световната култура имена като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Галилео Галилей, Джорджо Вазари, Данте Алигиери и много други.
Рафаело е италиански художник и архитект от Флорентинската школа, чието творчество обхваща периода от самия край на 15 век до първите години на 16 век. Именно Джорджо Вазари разделя творчеството му на три етапа – първият – ранните му години в Умбрия; втория – във Флоренция (1504-1508) и триумфалният му успех в Рим, където работи за двама папи и техните близки сътрудници.
Въпреки относително краткия си живот, Рафаело е много продуктивен, ръководи необичайно голямо ателие и оставя след себе си огромно живописно наследство. След първите няколко години в Рим, повечето картини на Рафаело са проектирани от самия него, но са изпълнявани в ателието му по негови скици. Много от работите на Рафаело се намират в Апостолическия дворец във Ватикана, включително изрисуваните с фрески Стаи на Рафаело, смятани за централната и най-голяма творба в кариерата му. Там е разположено и най-известното произведение на Рафаело – „Атинската школа“, намираща се в стаята Станца дела Сегнатура, в която ви разхождаме днес, с кадрите на In LIFE.
Заставаме пред прочутата фреска Атинската школа и апотеоза на човешката мисъл, красотата и одухотвореността на всеки един детайл огряват със светлина и самочувствие. Извън безспорно изключителното майсторство, в тази фреска има и още нещо – светлината и гордостта на човешката философия! Тя е рисувана между 1510 г. и 1511 г. като част от задачата на Рафаело да декорира с фрески стаите сега известни като Stanze di Raffaello в двореца във Ватикана.
„Станца дела Сенятура“ („Залата на подписването„) е първата от залите, рисувана от Рафаело. Тя е била работен кабинет на папата. Фреските на Рафаело са алегорически изображения на човешката дейност: «Атинската школа» — философия, «Диспут» — богословие, «Мъдрост, умереност и сила» — правосъдие, «Парнас» — поезия. В своите четири композиции Рафаело показва основите, на които, според него, трябва да се изгради човешкото общество: разум (философия, наука), доброта и любов (религия), красота (изкуство), справедливост (правосъдие).
Трудно отделяме очи от нея…
Но разходката ни из Музея на Ватикана продължава и в нея, както и в галерия Уфици и Двореца Пити във Флоренция можем да се насладим на най-знаменитите му шедьоври…
Като архитект Рафаело е автор на вила „Мадама“ — образец на ренесансовата архитектура. Дворецът Пандолфини във Флоренция е също по проект на Рафаело. Портретите му са сред най-ценните и известни творби от Ренесанса. Също както и Микеланджело, Рафаело пише сонети.
Умира на 37-ия си рожден ден в Рим. Погребан е в Пантеона. След смъртта му неговият съвременник Бембо пише следния епитаф, който е изписан над гробницата му: „Тук лежи Рафаел, от когото Природата се опасяваше, че ще бъде победена и която умря заедно с него“.
текст и снимки: Валерия Симеонова
данни: wikipedia
