Капелата на всички Капели! Тя е едно от най-големите художествени достижения на Цивилизацията. Тя спира дъха и преразказва Сътворението на света по онзи неповторим начин, по който никой друг в световната история не е успял да го направи. Сикстинската капера, изрисувана от гениалния Микеланджело.
Микеланджело сигурно щеше да остане в историята на Изкуството като най-великия скулптор на всички времена със своята Пиета, която ни посреща при десния вход на Базиликата Свети Петър във Ватикана или пък с Давид, който събира милиони на Плаца дела Синиори във Флоренция, ако обстоятелствата не бяха наложили да изрисува най-прочутия таван в света в Сикстинската капела и да сътвори “Страшният съд” в нея.
Великите творения имат и своята велика история. През 1508 г. папа Юлий II натоварва Микеланджело да изрисува високата 20,73 м (колкото седеметажна сграда) Сикстинска капела. Браманте, талантлив и завистлив колега на Микеланджело, му устройва капан. Той съветва папата да поръча на Буонароти изрисуването на капелата, знаейки, че той е способен скулптор, но не и художник. До тогава Микеланджело не е правил фрески. Днес всички ние явно трябва да сме благодарни на завистта, защото иначе нямаше да се роди това неземно творение.
Когато папата възлага изрисуването на капелата на Микеланджело, той истински се вбесява. Но можеш ли да откажеш на папата? Е, добре, че не е отказал! Самият Папа Юлий II също е известен с лошия си и заповеднически характер. Поканата за изрисуване си е направо заповед! Така през 1508 г. 33-годишният скулптор се захваща с най-монументалната творба на цялото си творчество.
Юлий иска от Микеланджело да изрисува апостолите и много държал да следи стъпките в процеса на изработката, но идеята му срещнала ината на твореца. Вместо това, той рисува Генезиса, или Сътворението на човека. А Папата изобщо не бил допуснат да види направеното преди окончателното му завършване. Историята разказва и за интересна случка в тази връзка: папа Юлий II един ден се възползва от отсъствието на твореца и се покатерва по скелетата, за да види изрисуваното. Когато се връща и го вижда, Микеланджело започва да замеря папата с камъни. Да можехме да видим това?
Микеланджело много държал капелата да се обогати с повече цвят и злато, защото иначе би изглеждала бедна. Папата не бил особено съгласен да плаща за скъпо струващите материали и силни цветове. Особено за синия цвят! Именно затова е и рязката разлика между сините цветове, с които са изрисувани таванът и сводът на капелата. При Сътворението на човека на тавана синьото е доста бледо – защото Микеланджело трябвало да плаща от собствения си джоб за скъпите по онова време сини бои.
Микеланджело работил денонощно, с убийствени темпове. Бил застрашен да ослепее напълно, тъй като нанасяните по тавана бои се стичат по очите му. Шията му, непрекъснато огъната назад, се деформира напълно. Но през 1512 г., той довършва тавана на капелата. Дошъл великия момент на откриването, когато на празника Вси светии, или 20 месеца след началото на работата, Папата идва в капелата, за да отслужи меса.
Всички присъстващи мълчат дълго. Смаяни са от направеното от Микеланджело. И това смайване продължава и днес за всеки, прекрачил прага на знаменитата Сикстинската капела. Не може да се снима, освен ако не претърпиш изтощителна оторизация, а милионния туристически поток не може да се задържа за дълго.
Стенописите пресъздават историята на Сътворението на света, разделени според Средновековната представа на три епохи: преди Десетте Божи заповеди да бъдат дадени на Мойсей, между Мойсей и раждането на Христос, и християнската епоха. Картините представляват сцени от живота на Мойсей и Христос от Стария и Нов завет. Историите започвали от стената на олтара („Страшният съд“ на Микеланджело е нарисуван около трийсет години по-късно), продължават по дългите стени на капелата и свършват до входната стена. Всяка сцена от двата цикъла е тематично свързана. Старият и Новият завет се считат за неделимо цяло.
Най-прочутият таван в света е цяла една религиозна приказка, пресъздадена от гения Микеланджело. Разказът върви последователно така: Разделянето на светлината от тъмнината, Създаването на слънцето, луната и земята, Разделянето на земята и водата, Създаването на Адам, Създаването на Ева, Изкушението и изгонването от Райската градина, Саможертвата на Ной, Потопът и Опиянението на Ной. Най-великата сцена на Сътворението!
Именно тук, под ярките цветове на Сътворението, тук под най-великото творение на Микеланджело, в Сикстинската капела от създаването й до днес се избира нов папа. Конклавът заседава и никой не напуска пределите на Великата капела, докато от комина на покрива не излезе бял дим.
Капелата на всички Капели!
текст и снимки: Валерия Симеонова
данни: wikipedia.org
