Там, където се намира българска общност, рано или късно се създава православен храм. Църквата обединява, помага и съдейства за съхраняване на българската култура, вяра и традиции зад граница. Зад изграждането на сградите или пригодяването на дадено помещение за тази цел, стоят българските общини и отделни личности в чужбина. Те даряват собствени средства и усилия, за да има къде да се извършва богослужение и където българите да могат да отправят молитвите си към Бога. Тези общини имат свои небесни покровители в лицето на определен светец.
Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний казва, че църквата не е здание от тухли и цимент, а от човешки души. Затова и светите покровители на българите не са избрани случайно – много често това са личности, свързани с българската история, или светци, чийто култ е особено популярен в България. Така Църквата е не само израз на религиозна подкрепа, но превръща своите сгради в център за българските общности в чужбина, където всеки може да се докосне до българските православни и културни традиции, да се свърже със свои сънародници и да се почувстна на родна земя.
Ако сте гледали досегашните епизоди на филма „БезГранична вяра”, посветена на българските църковни общности в чужбина, сте добили представа как изглеждат част от българските православни храмове в чужбина, свещениците, които служат в тях и обикновените вярващи. В Будапеща има църква, посветена на светите братя Кирил и Методий и параклис на св. Трифон, в Мюнхен параклисът е посветен на българския просветител св. Климент Охридски, в Берлин българската православна общност е покровителствана от светия княз Борис І, а в Манхайм българската църковна община е със святото покровителство на св. Петка.
Св. княз Борис І (852-889, † 907), св.св. Кирил и Методий († 869 и † 885) и техният ученик св. Климент Охридски († 916), са личности, свързани пряко с българската история. Всички те имат огромна заслуга за покръстването и разпространението на християнската вяра сред българите. Същевременно имат не по-малък принос за българското просвещение, културно израстване и книжовност. Не случайно всички те са били канонизирани скоро след смъртта им и паметта им се почита още през Средновековието. Българският владетел е Покръстителят, подобно на византийския император Константин Велики, обявил християнството за официална религия. Затова княз Борис, в кръщението си приел името Михаил, е почитан на светец. Той е първият български християнски владетел.
Светите братя Кирил и Методий са създателите на славянската писменост, която достига до българите благодарение на техните ученици, между които и св. Климент Охридски. Тяхната дейност е свързана не само с покръстването на езическите народи, но и с просветителноство, и огромна по мащаб книжовна дейност. Княз Борис І тук отново има заслуга, тъй като по негова заповед, Кирило-Методиевите ученици са добре приети в България и имат възможност да работят за просветителското и книжовно дело.
Другите свети личности – св. Трифон и св. Петка, са едни от най-почитаните от българите светци. Съвсем естествено, българските преселници в Унгария, избират за свой небесен покровител светията, който е почитан като закрилник на лозарите и градинарите. Много от тях са се занимавали с точно такава дейност. Св. Трифон става особено популярен сред българите именно заради това. Реално светият мъченик е живял през първата половина на ІІІ в. е загинал мъченически за христовата вяра. Тъй като паметта му се е почитала на 14 февруари, когато е било време да се зарязват и лозите, денят се превръща в „Трифон Зарезан”. Така името на светеца започва да се свързва с лозарството и виното.
Култът към св. Петка става популярен благодарение на българите, макар тя да е живяла във Византия през Х-ХІ в. Когато мощите на светицата се пренасят в Търново от българския цар Иван Асен ІІ (1218-1241), се създават служби и жития в нейна чест. По-късно почитта към светицата се пренася извън пределите на България към другите православни общности. Св. Петка е особено почитана в западните български земи.
Със следващите епизоди на „БезГранична вяра”, ще може да се запознаете и с други небесни покровители на българите зад граница, активната дейност на свещенослужителите и българските общности, обединени от Божия Дом.
Досегашните епизоди на БезГранична вяра може да видите по-долу:
Епизод 1 – Будапеща – Градината на българите
Епизод 2 – Мюнхен – Сантименталната общност
Епизод 3 – Берлин – Епархийският център
Епизод 4 – Манхайм – Дух и младост
Епизод 5 – Страсбург
автор: Силвия Аризанова
